В момента тече регистрация на фондация “Михаил Христов”, която ще събира средства за този проект
– Каквото се искаше от мен го направих, покрих норматива, доволен съм от себе си, но просто изпратиха прекалено малко квоти. Мисля, че са около 6 за България. Това е знак от съдбата. Ако не е тази олимпиада, ще е следващата в Токио. Не го приемам толкова навътре. За всеки спортист е голям шок, но аз го преживях леко. Имам човек до себе си, който ми помогна много и ме извади бързо от дупката. Има и други неща, за които да мечтаем. Тренирам от 7 години професионално и мечтаех за този момент, но явно съдбата е решила, че не съм дорасъл”, философски отбеляза Михаил Христов по повод това, че най-вероятно няма да участва на параолимпийските игри в Рио де Жанейро през септември.
За първи път той разкри и намерението си да изгради спортен център за хора с увреждания, който да е насочен най-вече към деца.
– Олимпийското злато не е толкова важно за мен в момента, колкото това да направя тази спортна академия за деца с увреждания. Спортът е интеграция. Такива деца са по-затворени, но спортът ще ги накара да излязат от домовете си, както направих аз. В момента провеждаме много важни срещи. Вече тече и регистрацията на фондация “Михаил Христов”, която ще събира средства за този проект. Ще бъде в София. Имам подкрепата на много хора и мисля, че е време да се реализира такъв проект в България. Децата с увреждания не се различат по нищо от здравите. Спортът изгражда, създава контакти, вади ни от дупки и изгражда психиката. Помага за това да бъдеш пълноценен човек – каза Христов.
За осъществяването на идеята му помага неговата приятелка Ангелина, която е журналист и писател.
Трикратният световен шампион на дълъг скок гостува на Гала в “На кафе” и разказа пред зрителите повече за живота си. Любопитно беше признанието му, че прекарвал голяма част от детството си на село Тодорово при своята баба Здравка. “Така беше до 12-ти клас, доста време прекарвах там с моите приятели. Имах страхотно детство, което си заслужаваше, и не бих го сменил за нищо”, сподели Мишо.
– Когато победих здрави атлети на едно състезание в София, разбрах, че имам неограничени възможности. Побеждавал съм ги и на дълъг скок. Това са моменти, които винаги ще помня. Тези победи са ми по-важни и от световните титли – допълни сърцатият спортист.
Георги Стоянов,pleven.utre.bg
Източник: тук