Йоанна Дочевска е председател на „Асоциация за развитие на българския спорт”, която от години работи за развитието на спорта като инструмент за обучение и интеграция, създаване на доброволческа култура в спорта, както и по проекти за създаване на култура за всекидневно практикуване на спорт.
През последните няколко години, бежанската криза в Европа е тема, която вълнува и местните общности и националните правителства. По данни на Върховен комисариат на ООН за бежанците 3 982 439 са гражданите, които са засегнати от насилието в Сирия. Европа усеща все по-силно последиците от този конфликт и има остра необходимост да предприеме мерки и изготви политики за интеграция на влизащите в територията й. Международната организация по миграция (МОМ) изчислява, че повече от 1,011,700 имигранти са пристигнали по море през 2015 г. и почти 34 900 по земя. Четири от всеки пет (83%) от търсещите убежище в ЕС-28 през 2015 г. са били на възраст по-малко от 35 години; трима от всеки десет (29%) от търсещите убежище са непълнолетни лица на възраст по-малко от 18 години (Евростат 20 Април 2016). С оглед на посочените данни е необходима последователна и координирана политика за интеграция, в която неизменно се включва интеграцията чрез спорт, даваща отлични резултати в много страни в Европа и по света.
В редица Европейски държави, целенасочената политика за интеграция чрез спорт е факт и се реализира на национално и местно ниво. В Австрия от януари 2010 г. функционира стратегия в национален мащаб, съпътствана от Националния план за действие за интеграция (НПД), както и работна група (“Спорт и интеграция”) с цел насърчаване на интеграцията и приобщаващи дейности чрез спорт. От 2012 г. насам, Австрия планира и възлага финансови субсидии за спортни клубове, които в своята гама от услуги са включили ясни и прозрачни критерии за включване на мигрантите. Великобритания прилага целенасочена подкрепа в Общините Манчестър, Кърклийс, Лутън и Грийнуич, които ще споделят общо 364 000 британски лири в период от 2 години, за да могат повече от 20 000 души да участват в спортни и физически дейности целящи интеграцията и социалното включване. “Интеграция чрез спорт” в Германия се застъпва за културна интеграция в продължение на повече от 25 години и чрез спорт свързва хора, независимо от тяхната възраст, пол, произход, религия или статут. Финансовата подкрепа от страна на Федералното министерство на вътрешните работи (BMI) е 5,4 милиона евро на година. Програмата се изпълнява в над 750 базови спортни клуба.
„Асоциация за развитие на българския спорт” /АРБС/ работи целенасочено през 2016 година за да покаже възможности за борба с това социално напрежение чрез спорт с редица дейности, сред които – Национална младежка среща „СпортИграция”, в която ще съберем млади хора от различни групи, включително и мигранти, за да покажем възможностите за интеграция чрез спорт. От друга страна, на международно ниво, АРБС ще обучи 65 младежи – чрез обмен на идеи и практики да бъдат по-толерантни и овластени с инструменти за интеграция чрез спорт, които да прилагат в ежедневието си след приключване на обучението през юли 2016. Спортът може да се подобри интеграцията на имигранти в местните общности, да намали социалното напрежение и да спомогне за социалното включване. През последните години сме свидетели на много случаи на бедност, насилие, културни и социални конфликти и всички те се основават на липсата на подходящи инструменти за интеграция. ЕС е изправен пред криза на идентичността и на солидарността. В същото време, спортът е универсален език, който улеснява процеса на социално включване. Спортът е уникален метод, с който да се борим срещу младежката безработица, срещу бездомността и безнадеждността. Той не дискриминира по какъвто и да е признак, като например пол, раса, цвят, етнически или социален произход, генетични черти, език, религия или вярване, политическо или всякакво друго мнение, принадлежност към национално малцинство, собственост, раждане, увреждане, възраст, сексуална ориентация, родова идентичност или всякакъв друг претекст. Точно за това трябва да използваме този феномен правилно и устойчиво в политиките за миграцията и социалното включване, като взаимстваме добри практики, даващи отлични резултати в Европа и по света. Една от положителните инициативи, които сме започнали е изграждането на платформа за добри практики, в която сме събрали вече над 25 успешни модела и продължаваме да допълваме с идеи и методи. Платформата може да се използва свободно от спортни специалисти и младежки работници в ежедневната им дейност.
„За да бъде успешна и да даде резултати, политиката за интеграция чрез спорт трябва да се прилага целенасочено, регламентирано и водена от постигане на конкретен интеграционен резултат. С оглед на това, съществува силна необходимост от държавна политика в две посоки – създаване на механизми за подкрепа на иновативните модели за интеграция чрез спорт, които да се прилагат на национално и местно ниво в България и от друга страна – подготовка на спортни специалисти и младежки работници, които да реализират такива модели в ежедневната си практика. Благодарим на Центъра за развитие на човешките ресурси и програма „Еразъм+” в България, които ни предоставиха възможност да работим по темата и да покажем, че спортните дейности дават положителни резултати и могат да се приложат на практика и в България, както се случва и по света.” – сподели Йоанна Дочевска, председател на „Асоциация за развитие на българския спорт”.