Универсалният език на спорта намалява изолацията на младите бежанци, като изгражда чувство за връзка и принадлежност.

Подобно на музиката, спортът има силата да преодолее културни и етнически различия, да се обедини една общност и да се създаде чувство на доверие и принадлежност.

За многото новодошли практическите нужди от жилище, образование и заетост оставят малко място за други интереси или местните приноси.

“Спортът е последното нещо, за което те ще си помислят при всички други нужди при заселване.” казва д-р Ариф Саид, Мениджър на програма за обществени услуги за бежанците известна като „Survivors“, функционираща в Окланд като организация с нестопанска цел, която предоставя услуги, които включват развитие на общността. За Саид това е пропусната възможност.

В град Оукланд футболът, се използва като съзнателен и стратегически инструмент за намаляване на социалната изолация на младите бежанци и им помога да усетят чувство за връзка и принадлежност – както помежду си, така и към по-широката общественост.

„Бежанците – Спортна инициатива“ започва през 2006 г. от бежанци, включени в програма “Survivors”, която стартира чрез нестопанска организация за психическо здраве на бежанците, която предоставя услуги, които включват развитие на общността.

След провеждане на серия от обществени консултации, се стига до извода, че са необходими програми, които да  дадат възможност на младите бежанци за по-добър достъп до масовите спортове и да имат сигурно място, където да се срещнат с други, които споделят  и разбират техните преживяваня.

Първоначалният фокус е върху футбола, тъй като на него се гледа като на спортът, който ще се хареса на най-много хора, както и като спорт, при който липсва необходимост от решаването на въпроси, които са били идентифицирани като бариери, възпрепятстващи бежанците от участие в обществени дейности, като например разходи за услуги, език и културни различия. “Футболът е универсален език и култура. Той има своя собствена култура и не се нуждае от „специфичен“ език. Можете да играете в екип”, казва д-р Саид.” Това е въпрос на интеграция. Той помага на бежанците да придобият по-голямо участие в обществото”.

Благодарение на работата в партньорство между футболната федерация на Оукланд и местните футболни клубове (с подкрепата на местната власт в Оукланд) и  RAS успяват да разработят серия от практически програми в помощ на бежанците, чрез които постигат по-добър достъп до основните спортове в Нова Зеландия.

„Бежанците в Спортна Инициатива“ предоставя млади играчи с “паспорт” на местни клубове, както и финансова подкрепа, за да им се даде възможност да се присъединят към различни отбори (фонд подкрепя семейства на бежанци и субсидира 50% от таксите и оборудването на клуба за участие на децата им в спортни дейности – момчета и момичета ). По програмата се създава и футболен отбор “Всички мигранти” на бежанците (екипировката на клуба е в синьо, което прави връзка с цветовете на ООН), които играят срещу местни отбори с финансовото спонсорството на частна фирма – “Malcolm Pacific Immigration Consultancy”. Те уреждат приятелски игри, в които участват играчите и техните семейства, както и осигурява треньор, клиники и работилници.

Програмата също така предлага и други спортове като крикет и бойни изкуства. Създаден е и фонд за насърчаване на момичета от бежанските групи, които участват в отборни и индивидуални спортове като тенис и плуване.

“Бежанците от всички страни обичат футбола и много от нашите групи, просто се нуждаят от място за игра, както и от известна подкрепа”, казва д-р Саид. Като бивш лекар от “Лекари без граници” – Афганистан, той си спомня мрачните дни, когато спортът беше забранен в родната му страна и е оказал омаломощаващ ефект в общността.

Повече от 400 младежи участвали в програмата, показват по-добри нива на интеграция в обществото като цяло, намаляване на социалната изолация, както и подобрено самочувствие и културна гордост.

“Благодарение на RAS, ние сме в състояние да покажем нашия талант и да направим нещо, което наистина е приложимо,” казва Мохамед Шакир Несар, ръководител на отбора „Всички мигранти“. “Нашият отбор е пътувал до места като Хамилтън, Уангарей и Уелингтън, за да играе срещу местните отбори. Ние сме преминали отвъд това да сме група от бежанци и сега при нас има играчи от националният отбор на Нова Зеландия и европейци.”

RAS разработва и паралелни проекти, които дават възможност на участниците да се развиват и в други направления. Един пример е обучението на футболисти, които желаят да станат треньори – до момента дванадесет души са били избрани и обучени в програмата, чрез подкрепата на футболната федерация на Нова Зеландия. През 2009 г., RAS добавя и нова програма – младежка мрежа за действие за бежанците, която се съсредоточава върху обучението на ново поколение от младежки лидери от различни бежанските общности. През 2011 г. RAS откри нов младежки център за проекта, в който се обучават над 90 младежи.

Новозеландската комисия по правата на човека признава „Бежанец в Спортна инициатива“, като част от своята Програма за действие.

Източник:тук