Нов Южен Уелс е най-голямата селищна област в Австралия и е приела повече хуманитарни мигранти, отколкото всяка друга част от държавата. В последните пет години, над 57 000 хуманитарни мигрантите са се установили в Австралия, 18 000 от които (повече от 30%) са се заселили в Нов Южен Уелс. Докато повечето хуманитарни мигранти са се заселили в Сидни, този процес се  случва и в регионалните области като Кофс Харбър, Гоулбърн, Нюкасъл,Уага Уага и Уолонгонг. Повечето мигранти в Нов Южен Уелс идват от Ирак, Судан и Афганистан, по-малък проецент от Бирма и централните и западните африкански държави.

Благоприятното въздействие на спорта е добре документирано. Участието във физически активност и спорт има много ползи за здравето, както физически(подобряване на здравословния статус и намаляване на риска от хронични заболявания), така и психически (изграждане на самочувствие и противодействие на стреса и депресията). Проучванията също така все повече насочват към социални ползи от спорта, като се отбелязва, че чрез спорт се увеличава социалното сближаване и може да спомогне за намаляване напрестъпността и антисоциалното поведение. Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) също признава “силата и значението на спорта” (ВКБООН 2008 г., ал . 4) и отбелязва, че спортът може да играе “особено важна и изцеляваща роля”, за бежанците (ВКБООН 2008 г., ал . 1). В Австралия, в изследване на Центъра за мултикултурна младеж (CMY) са изчерпателно документирани конкретните ползи от спорта за бежанскитеобщности (Olliff 2007; Dykes & Olliff 2007; Keogh 2002; Wilson 1998). Освен физически ползи за здравето, спортът може да осигури “чувство за цел и посока за младите хора, възстановяващи се от травмите, нанесени от преживяното като бежанци или от въздействието на расизма,” (Дайкс & Olliff 2007 г., стр . 1).

Спортът предлага също така възможност за социално взаимодействие и пространство за не-англоговорящи да учат и практикуват английски език. Освен това, участието в спортни активности може да насърчи на етническа и културна хармония и да укрепва общности (виж Olliff 2007; Дайкс & Olliff 2007). Ларкин (2008, стр. 12) отбелязва, че “едно от основните предимства на общността, при участие в спортни дейности е способността да се съборят културни бариери между различните етнически (а понякога и езикови) групи в обществото.”

Спортът може да помогне в изграждането на връзки и доверие, както в рамките на бежанските общности и между самите бежанци, така и в и по-широката общественост, като по този начин действа като инструмент за по-широкото участие на бежанците в живота на общността. Поради тази причина,спортът може да бъде отличен път, чрез който да се борим с расизма. Макнамара (2001, “Заключение”, ал.6.): “Спортът изгражда социални и културни мостове, както и по начините, по които той достига в рамките на общността, той е един добър пример, как да преодолеем расизма и расовата омраза.” Участие в спортни дейности може да бъде особено ефикасно средство за насърчаване на участието на бежанците в Австралийското общество и въвеждане на бежанците в Австралийската култура.

Хора от бежански произход имат разнообразна гама от уникални културни нужди, традиции и очаквания, които могат да бъдат напълно различни от Австралийските социални традиции. Като такива, дейностите на функциониращите спортни програми могат да бъдат напълно непознати и неприложими за хората от тези общности. Това може да е особено съществена пречка за жените, чиито възможности да участват в спортни дейности могат да бъдат ограничени от вида спорт или от ограничения от рамките на общностите им. Така например, необходимостта да се носят спортни екипи или друго спортно облекло могат да бъдат бариера за участие на жени, чиито религиозни или културни традиции не позволяват носенето на подобни облекла.

Владеенето на местен език също може да бъде основна пречка за участие в спортни дейности. Проучване, изготвено през 2002 г. показва, че хора, които владеят английски език много добре са имали далеч по-висок процент на участие на спортни дейности (63%) от тези, които не могат да говорят английски език (17,4%).

От друга гледна точка, бежанците пристигнат в Австралия без средства или финансови активи. Разходите за участие в спорт често са непосилни за бежанците, а това е особено силна бариера, като се има предвид, че разходите за членство в спортен клуб и спортни дейности често са непосилни и за хора, които не са от бежански произход.

На национално ниво, Програмата за здравословния и активни граждани на общността и училищата предлага финансиране на организации с идеална цел за провеждане на кампании и инициатива за здравовловно хранене и физическа активност на местно ниво, с цел увеличаване на физическа активност и здравословните навици в начина на живот в австралийски общности. През последните години, няколко организации, кандидатстващи по програмата за безвъзмездна помощ са включили бежанската общност. Въпреки това, тази програма не е насочена конкретно към бежанци. Освен това, нейната основна цел е върху физическото здраве чрез спорта, а психическото и социалното въздействие са също толкова важни за бежанците.

Също така на национално ниво, Австралийска спортна инициатива за всички (AASI), управлявана от Австралийската спортна комисия (ASC) и има за цел да осигури първични възможности за спорт и физическата активност за деца в училищна възраст, с цел да се засили местните общности и да насърчи участието им в спортни и развлекателни преживявания,” (Министерство на здравеопазването и застаряването на населението 2008 г., стр. 330)  Както показва конкретното изследване, в Австралия има множество правителствени програми, които имат потенциала да подкрепят инициативи, имащи за цел да привлекат бежанци в спорта. Въпреки това, не е налице конкретна, целенасочена политика или програма насочена към бежанските групи.

Центъра за мултикултурна младеж препоръчва:

– Установяване на устойчиви и текущи, за разлика от еднократни или временни, програми.- Разработването на програми, които са културно – подходящи.

– Създаване на връзки между спорт, почивка и нуждите на общността, за дагарантира координиран и интегриран подход.

– Създаване на приобщаващи практики в рамките на политиките и дейностите на спортните организации.

– Провеждане на спортни програми в подкрепяща и семейна среда катоучилища и бежански организации, не само в традиционните спортни клубове.

– Прилагане на стратегии за преодоляване пречките за участие (напримерпреодоляване на езиковите бариери, социалната изолация, отхвърлянето и т.н.).

Като добри практики са посочени профили на две спортни програми, които са съобразени с нуждите на бежанците:

– Младежка Програма за развитие на бежански футбол или Обединени чрез футбол – програма, управлявана от Университета на Нов Южен Уелс, Факултет по обществено здраве и медицина. Тази програма “предоставя консултации и съдействие на съществуващи футболни програми за улесняване на привличането и участието на бежанците”.

– Лютеранската грижа за новопристигналите в общността: програма Спортен шанс, която има за цел да помогне при интегрирането на новопристигналите бежанските семейства в тяхната общност чрез спорт и развлекателни дейности.

Тъй като и двете програми са доказани примери за добра практика, те могат да предложат полезни предложения за създаване подобни програми:

– Всяка спортна организация да използвайки специален координатор за такива програми.

– Изграждане на взаимоотношения между държавните ведомства, неправителствените организации, основните спортни клубове и бежанските общности, за да се гарантира по-координиран и интегриран подход.

– Разработване на програми от спортните организации, в консултации с целевите общности.

– Гарантиране, че спортните специалисти са наясно с потенциалните бариери, с които бежанците могат да се сблъскат при участието си в спорт.

 

Източник: тук